Ако искаш да разбереш човека,

не слушай какво той говори.

Престори се на дъжд или сняг

и послушай как той мълчи.

Как въздъхва и се оглежда наоколо?

Какво поражда усмивката в него?

Погледай какъв е той без грима,

с който ние всички живеем.

Наблюдавай как се отнася с децата,

със страдащите, със старците.

И макар само за миг,

опитай се и стани той самият!

Не се старай да бъдеш по-добър, по-лош,

без оценки гледай сега:

право в сърцето му, право в душата,

право в дълбоката бездна в очите.

Ако искаш другия да разбереш,

надълбоко навлез, не гледай отвън.

Не винаги си струва да вярваш на думите,

често истината е в тишината.

Откъснах цвете и то умря. Хванах пеперуда и тя умря.

И тогава разбрах, че да се докоснеш до красотата можеш само със сърцето.

Не прави зло - то ще се върне като бумеранг!

Не плюй в кладенеца от който пиеш вода.

Не оскърбявай този, който има по-нисък ранг. Може един ден да го молиш за нещо.

Не предавай приятелите си - няма с кого да ги замениш.

Не губи любимите си - няма да ги върнеш.

Не лъжи себе си. С времето ще се убедиш, че с тези лъжи, ти си предавал себе си...!

О, бедна душа, ти няма да научиш нищо, което е истински важно.

Ти няма да разбулиш дори и една от тайните на живота.

Макар всички религии да обещават рай, погрижи се да си създадеш свой собствен рай тук и сега на земята.

Някога преди самомнението на младостта да си беше отишло, ми се струваше, че знам всички отговори на големите житейски въпроси. Но сега, когато съм стар и мъдър, виждам, че животът ми вече е минал и цялото ми знание не струва пукната пара.

Стойността на три неща се оценява справедливо от хората: младостта от старите, здравето от болните и богатството от бедните.

Светът е рисунка, която въображението ни чертае върху небесата, това е истината, достъпна само за мъдреца. Затова бъди смирен, изпълнен с Божията благодат, чужд на фантазиите и хорските лъжи.

Ние идваме и си отиваме, но къде е ползата от това? Ние тъчем нишката на живота, но къде е дрехата? Колко добри хора са изгорели и станали на прах под небесния свод, но къде е димът?

Това тяло е шатра, която за известно време чистата душа украсява с царственото си присъствие. Когато тя си тръгне, идва майсторът на шатри, Смъртта, прибира я и я премества някъде другаде.

Когато вчерашният ден е изчезнал в миналото, а утрешният мъждука в необятното бъдеще, ти не мисли нито за едното, нито за другото, а цени този час, защото той е всичко, което имаш, и времето лети.

Веднъж по здрач видях един грънчар да меси глина на пазара.

- Внимавай - промълви парчето глина в ръцете му. - По-нежно братко, защото някога аз бях като теб, но сега съм само пръст.

Веднъж купих кана от един грънчар, която чудни тайни ми разкри:

- Някога аз бях цар със златен бокал - рече каната. - А виж, сега съм кана във всяка пиянска ръка.

Да речем, че си се насладил на светското - какво от това?

И светските науки си овладял всичките... какво от това?

Да речем, че сто години си живял щастливо...

и още сто ще живееш - какво от това?

Докато не запееш песента на славея,

притиснал гръдта си към шибоя

зелен си, приятелю...

Днешният ден е твой,

но не и утрешният

и мислите за него

не носят нищо друго освен скръб.

Не пилей този дъх,

който небето ти е дало,

нито бъди прекалено уверен,

че ще можеш да вземеш назаем още един.

Не е ли странно?

От безбройните хора, които са минали през вратата на мрака, нито един не се е върнал, за да ни разкаже за Пътя.

Онзи път, който за да го открием, трябва също да поемем по него.

Доколкото можеш да го избегнеш, не огорчавай никого. Никога не стоварвай гнева си върху друг човек. Ако се надяваш на вечен покой, сам чувствай болката, не наранявай другиго.

Животът е кратък като дъх.

Прахът на някога прочути хора сега е червеникава пръст върху колелата на минаващата покрай теб каруца.

Вселената е прозрачен мираж, а животът е сън.

Човек по-скоро може да запали морето, отколкото да убеди хората за опасностите, които щастието крие, макар да знаем, че и най-лекият удар е фатален за пълната бутилка, докато празната ще устои.

Ние дойдохме като чисто злато, но станахме на сгур, бяхме честити, но мъките сърцата ни вгорчиха.

Обичахме с грейнали очи и пламенни сърца, но хвърлихме живота си на вятъра и паднахме в прахта.

Есенцията от Книгата на истината е любовта; Първият стих от Одата на младостта е любовта.

О, глупави човече, винаги помни:

Самата същност на живота пак е любовта.

Когато твоята и моята душа напуснат телата ни и бъдем погребани един до друг, някой грънчар след време може да извае праха ни в същата глина.

Един ден душата ти ще се раздели с тялото и ще бъдеш притеглен през воала, който ни разделя от неизвестното.

Докато чакаш този момент, бъди щастлив, защото не знаеш откъде идваш, нито накъде си се упътил.

Светът нехае за нашето пристигане и отпътуване, тъй както морето не забелязва хвърленото в него камъче.

Красив да бъдеш - не означава красив да се родиш,

на красота ще се научиш.

Когато красивa е душата на човек –

каква ти външност да се сравни със нея може?

Ти си видял света и всичко, което си видял, е нищо.

Не струва нищо и онова, което си казал и чувал.

Бродил си надлъж и нашир до хоризонта и това също е нищо.

Както и всичките богатства, които си натрупал в дома си - те също са нищо.

Създателят на звездите, небето и земята е надминал себе си, създавайки и болката.

Не се оплаквай от изменчивостта на Съдбата, а вместо това грабни нейните мимолетни добрини, преди да са отлетели.

Ако вечното колело не се въртеше, носейки ту скръб, ту сполука, как би могъл да дойде и твоят ред да бъдеш щастлив?