Ела, ела, ела

който и да си,

дали неверник,

или на огъня се кланяш,

или езичник,

дори и да си престъпил

своите обети стотици пъти.

Нашата врата не е вратата на отчаянието.

Ела такъв, какъвто си.

Има свещ в сърцето ти

готова да бъде запалена.

Има празнота в душата ти

готова да бъде запълнена.

Усещаш, нали?

Кога ще потеглиш

на дългото пътешествие към себе си?

Аз живеех на ръба на безумието,

искайки да узная причини,

чукайки на една врата.

Тя се отваря.

През цялото време съм чукал отвътре.

Представата, че знаеш какво е съкровището,

ти пречи да видиш Съкровището.

Представите са като разорани полета,

Съкровището е там където е диво.

Някои казват, че обичат, а са толкова дребнави...

Ако пред огъня застанат, дали ще именуват всеки пламък?

Само момент на лудост и душата им ще рухне.

Моля се за всички тях:

Разруши ги преди да умрат!

Всяко унижение аз благославям,

всяка загуба и агония.

Само смърт след смъртта

ме доведе до тази гола пустиня,

ослепително слънчева,

където Ти бликаш от всичко.

Отчай се от всички неща,

от всичко което си знаел за Бог,

падни през смърт след смърт в лоното на Мрака...

Ще те чакам там, където повече не ме познаваш.

Ще те чакам там, където ти не си себе си вече.

Вечността чака зад прозрачната врата на всеки един момент.

Люби Възлюбения и тази врата с размах се отваря;

Вечността влиза и вино разлива.

Който отпие, вече не отрезнява.

Бъди жив, бъди жив в Любовта!

Мъртвите не могат да направят нищо.

Кой е жив във този свят на призраци?

Този, чиято Любов не спира да се ражда.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Оглушал от гласа на желанието, ти не знаеш,

че Любимият живее в твоето сърце.

Спри шума и ще чуеш в тишината Неговия глас.

В покой е този, който не се грижи за това,

дали повече или по-малко ще спечели.

Необвързан от име и слава,

той свободен е от тъгата на света

и най-вече от себе си самия.

Разум, щом ти говориш, не мога Мъдрия да чуя.

Дори и като косъм да си тънък, пак за тебе място няма.

Пред изгарящото Слънце всички ярки светлини бледнеят.

Бъди сигурен - в религията на Любовта

няма невеници и вярващи.

Любовта обгръща всичко.

Има друг език отвъд езика,

друг рай отвъд рая и ада.

Нашите сърца живеят чрез друго сърце.

Това, което сме, блести от място без място.

Хората дърдорят за равновесие, за скромност, за прилично поведение.

Aз тайничко написах на една от техните врати -

вие мислите че знаете, но отдавна сте умрели,

вие мислите че виждате, разумът изяде вашите очи.

Ако не можеш уханието да усетиш, не идвай в градината на Любовта!

Ако не искаш гол да бъдеш, не влизай в потока на истината!

Стой там, където си!

Недей по нашия път да вървиш!

Зная накрая, че нищо не знам.

Невежество така безкрайно, смайва и освобождава моята душа.

Учудването на детето се превръща в ежедневния ми хляб,

разчупван за мен с всеки отминаващ миг.

Глупавите вярват, че знанието носи сила,

а силата на знанието е само друга празнота.

Единственото истинско познание е Любовта.

Когато мистерията почне, само Любовта може да я следва.

Сърцето ми е толкова малко, почти невидимо,

как можа да побереш толкова тъга в него?

"Виж - Той отговори, - очите ти са дори по-малки, а виждат целия свят."

Една надежда и една надежда само - Твоята любов.

Една сила и една сила само – Твоята любов.

Докато всяка клетка не заплаче, призовавайки Те без да спре,

светът върти се само от илюзия в илюзия.

Живот след живот си живял като парче скала. След това някак си си станал растение и си забравил за всичко това. След това, живот след живот си живял като растение. След това някак си си станал животно и си забравил за всичко това. След това живот след живот си живял като животно. След това някак си си станал човешко същество. Безброй пъти напълно си променял своето състояние. Наистина ли смяташ, че си достигнал края на своята еволюция?

Без Любов светът би бил лишен от живот. Всеки атом е влюбен в това съвършенство и е устремен към него. Във всеки миг отвред отеква призивът на Любовта. Безмерна тишина ме обгръща и аз се питам как някога съм помислял да използвам словото.

Не само жадният търси водата, но и водата търси жадния.

Кошницата с хлябовете е върху твоята глава

и ти просиш трохи от врата на врата.

О, добри човече, влез в своята глава и почукай на твоето сърце.

Защо просиш на всяка врата?

Потърсих Бог сред християните и на кръста, ала не го намерих там. Посетих древните идолопоклоннически храмове, но и там нямаше помен от него. Влязох в пещерата на планината Хира, а сетне отидох чак до Кандрия, ала Бог не открих. Стигнах навръх Кавказ, но и там нямаше друго освен празни обиталища. После се отправих към Кааба, прибежище на млади и стари, ала и там Бог го нямаше. Обърнах се към философоията и запитах Ибн Сина, ала и той не ми помогна.

Накрая се вгледах в собственото си сърце - там Го намерих. Той не бе никъде другаде.

Аз съм една риба, а Любовта е море,

в което аз съм се гмурнал.

От Любов очите ми са пълни,

но морето откъде да знае що е сълзи?

Ако реша да изляза аз от морето,

нали съм риба - дъхът ми ще секне.

Приятелю мой, предлагам ти живота си.

Приеми ме, направи ме пиян

и избави ме от двата свята.

Изгори ме, ако някога сърцето ми

се спре на нещо друго освен Теб.

Знанието, че не знаеш и не можеш нищо да узнаеш, отваря малкия прозорец светлина между твоето сърце и Него, и държи го широко отворен:

Послания идват и отиват до безкрай.

От Него до теб, от теб до Него, от Него в теб до теб в Него.

Почукай и Той ще ти отвори.

Угасни и Той ще те накара да засияеш като слънцето.

Падни и Той ще те въздигне до небето.

Стани нищо и Той ще те превърне във всичко.

Аз не изповядвам никоя религия.

Моята религия е Любовта.

Всяко сърце е мой храм.

Твоята задача не е да търсиш Любовта, а чисто и просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея.

Тишината е океан.

Думите са река.

Когато океанът те зове,

не влизай в реката от думи.

Вслушай се в океана.

Любовта

ме видя и каза,

Ето ме, тук съм.

Избърши сълзите си

и замълчи.

Аз казах, Любов

страх ме е,

не от теб, от нещо друго.

Любовта ми каза,

няма нещо, което да не съм аз.

Не плачи.

Има един глас, който не използва думи. Слушай!

Един от най-важните съвети, които мога да ви дам е:

пазете се от собствените си мисли.

Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни начина.

Търпението не е в това да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и знаят, че е нужно време, за да стане луната пълна.

Не знаеш ли все още? Твоята светлина запалва световете.

Разкъсай маската. Лицето ти е великолепно.

Ти си огледало, отразяващо величествено лице.

Тази Вселена не е отвън теб.

Погледни в себе си.

Всичко, което искаш, ти вече си това.

Душата на душата на Вселената е Любов.

Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.

Страх те е, че ще загубиш? Загуби!

Страх те е, че ще паднеш? Падни!

Страх те е, че ще се нараниш? Нарани се!

После се изцери.

Отново стани.

Отново започни.

Отново обичай.

Отново се влюби.

Отново ли падна?

Отново стани!

Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.

Рано или късно това, което те търси, ще те открие.

Но ако ти веднъж се ужасиш, уплашиш, ако си сложиш маската и щитовете... тогава всичко свършва.

Каквото и да очакваш, никога няма да дойде.

Нека близостта ти с хората бъде като близостта ти с огъня... Не се отдалечавай много - ще замръзнеш, не се приближавай много - ще изгориш.

Защо от мига на раздялата ми с Теб,

аз постоянно ридая и скърбя

като жалните тонове на флейтата?

Не е смърт онова, което те води в гроба.

Смърт е онова, което те води в Светлината.

Ако желаеш вечен живот,

научи се да умираш в тялото,

преди смъртта да те връхлети.

Онези, чиито сърца горят,

не се захласват по аромат и цвят.

Те виждат самата Красота -

навсякъде, във всеки миг.

Те пробиват черупката на мнението

и вкусват ядката на непосредственото преживяване.

Те разкъсват (завесата) на мислите

и откриват съзнателността.

Те прекосяват океана,

отивайки към източника на Знанието.

Ако човек не се издигне над сетивата, той остава невеж за невидимите области.

Съществува глас, който не използва думи. Вслушай се!

Когато си достигнал единение, не се нуждаеш от посредник. Когато си намерил онова, което търсиш, търсенето вече е прахосване на време. Когато си достигнал най-висшето небе, не тръгвай да купуваш стълба. Когато си щастлив, ти не се интересуваш как си попаднал в Страната на Щастието – единственото, което те интересува, е да помагаш на другите да я достигнат.

Разбрах, че си дошъл до вратата ми,

като си видял, че няма дръжка, си се върнал без дори да почукаш.

Не знаеш ли, че вратата на сърцето няма дръжка,

тя се отваря само отвътре...

Дойдохме голи,

облякохме се,

съблякохме се,

и си отиваме...

Един знаещ човек е знаещ поради Любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Липсват ти крака да пътуваш?

Пътувай в Себе си,

и отразявай като рубина

слънчевите лъчи в теб.

Пътуването ще те доведе до твоята Същност

и ще превърне твоя прах в чисто злато.

Приятелю, не търси недостатъци в съдбата!

Възможно ли е пшеница да засееш, а просо да жънеш?

Всички ме питат защо обичам толкова.

Как да им отговоря?

Този, който ми задава този въпрос, значи не разбира.

А който разбира, няма и да пита!

Чуй тишината...

Виж как Бог отваря вратата.

Защо се потапяш в мисли, които затварят вратата?

Животът е кратък,

времето малко...!

За да разбереш

трябва да го загубиш ли?

Питаш ме кой си ти

и как можа да се влюбиш

в това преходно съществуване?

Как бих могъл да зная

кой съм и къде съм?

Питаш ме какво диря

оттатък

отвъд

чистата светлина,

която някога бях

и защо съм

затворен в таз клетка,

наречена тяло,

но пак упорствам,

че съм волна птица?

В сърцето ми имаше хиляди възли на съмнение,

сякаш втъкани от магия на магьосник.

Магията на Твоя красив бърз поглед

е развързала всички тези възли.

Не всичко е това което изглежда. Водата, която днес ти дава живот - утре може да се удавиш в нея.

Любовта е Реалността,

а поезията –

ритъмът към нея що зове.

Нека да се махнем от

всички умни хора

които слагат думи в устата ни.

Нека да казваме само това,

което сърцата ни желаят.

Дори нашите ръце и крака

усещат всяко вътрешно движение.

Нека да мълчим,

но да накараме сърцата ни да се движат.

В теб има бликащ извор,

а ти обикаляш с празен съд за вода.

Само любовта може да ни излекува.

Страданията ще водят до нови страдания

докато Любовта, излъчвана в очите ни,

не стане толкова естествена и непринудена,

като аромата на тялото ни.

Ако искаш винаги да светиш като ден,

тогава изгори онази своя част,

която прилича на нощ.

Недей ми говори за Рая,

Раят е за вярващите.

Поради познанието,

отдавна вярването изоставих.

От Рая нужда нямам,

когато тук те имам.

Тук, с теб - единствения рай,

от който се нуждая.

Аз се усмихвам на cебе си днес

със сърце, свободно от желания.

Седя си тихичко на земята,

а тишината ми, като ехо на гръмотевица,

отеква през вселената...

И знам, че това ехо ще бъде чуто,

и ще бъде прието.

Макар че може да има хиляди,

няма никой друг освен Единствения.

"Много или множество" е нещо въображаемо.

налице е само Океанът на Единството,

макар да е във вид на вълни.

Няма място за двойственост.

Реалността и Същността не са отделени от вълните.

Духът е онова, което дава сладост на търсеното от теб. Духът е същността на сладостта.

Не товари своя Дух с проблемите на своето тяло.

Това е все едно да караш Исус да носи твоя багаж,

докато магарето ти подскача свободно в ливадата...

Престани да клечиш в тази солена локва на "егото"

/малкото "себе"/

Купи си едно голямо "Себе",

което се лее като река с чиста вода.

Ако ви попитат какво е Любовта, кажете - "Жертвоприношение на волята." Ако не се отървете от своята воля, Вие нямате воля съвсем.

Бъди топящ се сняг... Измий себе си от себе си...

Говорът произхожда от мисълта, но откъде произхождат мислите?

Всичко, за което можеш да мислиш, ще отмине.

Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си,

бягай от тази представа за себе си

и прегръщай Онзи,

за Когото не може да бъде казано нищо.

Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.

Мислиш, че си болката,

а ти си изцерението...

Мислиш, че си заключената врата,

а ти самият си ключа.

Възлюбеният, когото познавам,

би дал без колебание

дори на най-малката мравка

Соломоновото царство.

Ако някой пожелае да узнае

“Дух” какво е или какво

“Божи аромат” означава,

разпусни коси и наведи глава

към него или нея;

лице в лице тогава прошепни:

Ето това!

Езикът, през вековете и до днес,

определян е от тези,

които различават зло и добро.

Нищо повече.

Истинското аз е без “аз”.

Ще направя думите безсмислени.

Аз мога да ти говоря и без тях!

Ако човек стане напълно мъдър и изцяло се избави от невежеството, тази мъдрост би го разрушила. Следователно невежеството е похвално, защото то поддържа непрекъснатото съществуване. Като се редува с мъдростта, невежеството й помага така, както денят и нощта взаимно си помагат.

Не тъжи! Ако виждаш, можеш да докосваш, ако дишаш, ти си щастливец! Не говори за това което не притежаваш. Говори ми за това което имаш което докосват ръцете ти. Нощите винаги ли ще са самотни? Това, което губим, няма ли да се върне? Загубил един поглед в една дъждовна нощ или една пролетна утрин си срещнал това, което винаги си чакал. Можеш ли да мислиш за живота, без това, което сме загубили? Не забравяй за красотата в живота, която има. Болката ни прави по-силни и разумни. Загубата ни учи на търпение!

Понеже имам работа с дете,

трябва да говоря на езика,

който подхожда на децата.

Казвам: "Иди на училище

и ще ти купя птица,

или ще ти донеса грозде, орехи и писташи."

Огънят, който подхожда на желязото и на златото, как би бил добър за дюлите и за доматите?

Мислиш си, че тъмнината е материя?!

И за теб, тя представлява една безсмислена даденост.

Почакай за Деня, в който тъмнината свободно ще разтвори криле!

И тогава ще видиш планини станали меки като вълна.

И тази земя на горещина и лед превърната във нищо.

Не ще виждаш нито небе, нито звезди, нито някакво съществувание.

Освен това на Бог.

Единственият, Вечноживият, Любещият.

Аз не съм християнин,

нито евреин, нито мюсюлманин,

нито хиндуист, нито будист.

Аз принадлежа на моя Възлюбен,

и аз видях двата свята в Единство

и това Единство Е и знае

що е първо и последно,

що е отвън и що е отвътре

само този Дъх,

който жив прави дишащия.

Това, което Е Сега,

не е въображение.

Тук няма скръб или радост.

Тук няма оценки, въодушевление или тъга.

Всички те идват и си отиват.

Това присъствие не е от тях.

Идвам към теб без Мен...

Ела и ти... без Теб...

Егото е трън за душата...

От Душата...

Докато си затворен зад егото си,

зрънце си... капчица си...

Напускайки затвора - ставаш Океан...

Виждам Те... в Мен...

И ти ще Ме видиш... в Теб...

Тази нощ луната целува звездите. Любов моя, стори същото с мен.

Добре е да оставиш всеки отминаващ ден назад,

като вода течаща, свободен от тъга.

Вчера си отиде и приказката му - изпята.

Днес нови семена растат.

Ако те дразни всяко потъркване, то как ще заблести твоето огледало?

Бродиш от стая в стая. Търсиш диамантената огърлица. А тя вече е на шията ти.

Бъди като комарджия в Любовта - проиграй всичко.

Всеки е бил роден за определена дейност и стремежа към тази дейност е вложен в сърцето му.

Възвисявай думите си, а не гласа си.

Цветята разцъфват от дъжд, а не от гръм.

Градината на света няма граници, освен в съзнанието ти.

Знаеш ли какво си?

Ти си ръкопис на божествено послание.

Ти си огледало, отразяващо благороден лик.

Вселената не е извън теб.

Взри се в себе си: всичко, което искаш, ти вече си.

Изгуби се, изгуби себе си в тази Любов.

Когато изгубиш себе си в Любовта, ще намериш всичко.

Има една целувка, която жадуваме с цялото си същество - на духа върху тялото.

Каквото те наранява, те благославя. Тъмата е твоята свещ.

Каквото търсиш те търси.

Когато вършиш нещо от душа, усещаш как в теб се лее река, река от радост.

Където и да си, каквото и да вършиш, бъди влюбен.

Любовта е водата на живота. Пий я със сърце и душа.

Много от грешките, които виждаш в другите, са собствената ти природа, отразена в тях.

Много пътища водят към Бога. Аз избрах този на танца и музиката.

Можем да знаем кои сме, а може и да не знаем.

Можем да бъдем мосюлмани, евреи или християни,

но докато сърцата ни не станат като калъп едни за други,

ще виждаме само различията си.

Начина по който любиш е начинът, по който Бог ще бъде с теб.

Не е Любов любовта към преходното.

Не скърби. Каквото губиш, връща се в друг вид.

Нека се влюбим отново и разпръснем златен прах над света.

Раната е място, откъдето Светлината прониква в теб.

Само откъм сърцето можеш да докоснеш небето.

Средният път е пътят към мъдростта.

Каквото и да се случва в живота и в ума ти имай смелостта да се влюбиш и да се оставиш да бъдеш обичан!

Когато заживееш, пропит от Любов, ще я имаш и в живота, и в смъртта.

Във всяка религия има любов и въпреки това Любовта няма религия.

Където и да си, каквото и да правиш, бъди влюбен.

Когато намериш Любовта, ще намериш себе си.

През деня Те възхвалявах, ала не знаех.

През нощта стоях до Теб, ала не знаех.

Винаги съм мислил, че аз съм аз - но не, аз бях Ти, ала не знаех.

Понесъл си лампа с абсурдната мисъл: "Така по-добре ще видя Слънцето".

Ала каква е ползата от нея, когато Слънцето се разкрива в цялото си величие?

Светлината постепенно изчезва със залеза на слънцето.

Ако обаче не можеш да живееш без светлина, нямаш друг избор, освен да станеш самото слънце!

Влюбеният е винаги пиян от Любов.

Той е луд, тя - свободна. Той пее във възторг, тя танцува във екстаз.

Хванати от своите мисли, ние за всичко се тревожим, но веднъж опияним ли се от таз Любов - това, що идва, нека дойде.

Дервишът тайните на света разкрива без отплата. Думите му - дар безценен.

Дервишът не очаква милостиня.

Той живота си отдава и не търси нищо във замяна.

Да бъда или да не бъда не е моята дилема.

Да се освободиш от двата свята не е смелост. Да съм несъзнателен за чудесата които съществуват в мен - това е истинската лудост!

Твоят чар примами ме до ръба на лудостта.

Изгубих всякакво спокойствие - смирен, аз бях отпратен.

Тогава Ти докосна моето сърце и преобрази ме във всяка форма, която пожела.

Скъпо сърце откъде кураж намираш Възлюбения да издирваш, когато знаеш, че Той погубил е толкоз много като теб?

"Не ме е грижа - каза моето сърце, - копнея само за едно: да се разтопя в Него."

Ако искаш да откриеш вечния живот и да живееш в пустинята лазурна на безпристрастността, върви по пътя смело, без страх от загуба и болка; прави всяка стъпка автентично, рискувай цялото си същество.

Какъв воал би могъл да остане между Теб и мен?

Единственият воал бях аз и Ти ме изгори.

Любими, в моята пепел Ти изписа Своето име;

всички неща са луди, танцуващи в нашия огън.

Има друг език отвъд езика, друг рай отвъд Рая и Ада.

Нашите сърца живеят чрез друго сърце.

Това, което сме, блести от място без място.

Твоята Любов манастира ще превърне в таверна.

Твоята Любов базар от идоли ще възпламени.

Ръцете на Твоята тъга, като крадци ще намерят път през всичките прегради и ще ни сграбчат в този свят и следващия.

Още щом чух първата история за Любовта,

се втурнах да те търся,

без да знам колко безразсъдно е това.

Влюбените не се срещат някъде отвън.

Те живеят един в другиго отвеки.

Тази Любов, която планини премества.

Любовта, що океана на две разделя.

Любовта, от която бурята трепери.

Любовта, която като гръм реве.

Любовта, която мъртви възкресява.

Любовта, която води ни в екстаз.

За таз Любов копнея, която е безметежността на вечността.

За да откриеш своята истинска цел в живота,

трябва да съблечеш егото от неутолимите му желания,

за да се освободиш от мрачния затвор на мрежите,

в които то те заплита.

Това място е сън. Само спящите, които сънуват, си мислят, че е истинско.

И изведнъж смъртта идва като зора, и се събуждаш, смеейки се на това, което си приемал за своя мъка.

Един Цар казал на дервиш:

- Не забравяй да мислиш за мен, когато почувстваш божественото присъствие.

Дервишът отвърнал честно:

- Ако Божията светлина ме озари, може да сте сигурен, че няма да съзнавам себе си, а какво остава за вас.

Снощи се молих на Мъдрия

да ми открие тайната на света.

Нежно, нежно Той прошепна:

"Тих бъди, тайната не може изговорена да бъде,

тя е обвита в тишина."

Егото е твоето върховно предизвикателство в живота, трябва винаги да го държиш под око и никога да не му позволяваш да всява поразии. Докато то е заето със собствената си болка, твоят безукорно чист аз е свободен да разцъфти и засияе, укрепвайки с всеки изминал ден.

Аз имам успешно развит начин да се справям с ежедневните си нужди, тъй като не е в природата ми да се напрягам излишно и ненужно да си причинявам страдание. И така, за потребностите на земния живот като пари, храна, облекло и други, когато просто остана на мястото си и запазя търпение, те сами идват при мен.

Когато ги преследвам, животът ми се превръща в ад и аз се чувствам нищожен.

Почакам ли обаче, всичко ми се предлага безболезнено и щедро, защото тези нужди също ме търсят и теглят към себе си.

Ако не могат да ме притеглят към себе си, тогава те идват при мен, а ако аз не успея да ги привлека, накрая сам тръгвам след тях.

Където и да си, ти си точно там, където трябва!

Хората винаги се влюбват в онова, което не могат да имат. Те са готови да се откажат от свободата, за да притежават нещо, което не могат да разберат, и никога не оценяват напълно това, което им се е полагало от самото начало.

Това е събиране на влюбените.

Тук няма висш и низш,

няма учен и невеж,

няма специална група,

няма дискусии велики,

няма нужда от специална подготовка.

Няма учител или ученик.

Това е събиране на пияниците,

пълно е с мошеници, глупаци,

луди жени и мъже.

Това е събиране на влюбените.

Недей ми говори за Рая,

Раят е за вярващите.

Поради познанието,

отдавна вярването изоставих.

От Рая нужда нямам,

когато тук те имам.

Тук, с теб - единствения рай,

от който се нуждая.

"Знание" означава непосредствен опит за огъня:

ти самият да почувстваш огъня,

а не да бърбориш за дима.

Целият този помпозен шум,

че притежаваш "духовна власт"

и че си вещ в духовността

е само начин да се каже на света:

"Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме."

Твоят интелект иска да полети нагоре,

но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат

да се храниш долу от хранилката за птици.

Общоприетото, традиционното знание е нещо взето назаем - то е гледна точка „втора ръка",

която представяме като своя собствена.

Стига с тези общоприети безсмислици!

Бъди рохка земя, за да могат да поникнат в теб

цветя в много цветове.

Бил си назъбена скала в продължение на години.

Просто опитай веднъж да бъдеш земя!

Бъди роб, а не цар.

Бъди топка, а не тояга за топка.

На този път (Пътя на Любовта) смиреността е напредък.

Всички са заслепени

от някаква безумна представа за онова,

което ще ги направи щастливи.

Един желае да е ужасно богат

и затова работи през нощта,

продавайки стоки или дялове в нещо,

или рискува живота си като наемник в нечия война.

Друг „спазарява" живота си

за редовно получавани пари

и работа от девет до пет без много изненади.

Трети става религиозен,

прекарвайки деня си в това

да бъде „свят" и да е от „другия свят".

Всеки гледа другия и казва:

Защо ли прахосват живота си на земята, правейки това?

Всички религии, всички тези песнопения - са една песен.

Разликите са само илюзия и суета.

Слънчевата светлина на тази стена е малко по-различна, отколкото на другата, и доста по-различна, отколкото на онази там, и въпреки това светлината е една.

Християнин, евреин, мюсюлманин, шаман, зороастриец, камък, земя, планина, река - всеки има таен и уникален начин да бъде с мистерията, който не трябва да бъде съден.

Този свят е едно дърво

и ние сме неговите плодове, които зреят.

Неузрелите плодове здраво се държат за клоните.

Когато узреят и станат сладки,

те отхлабват своята хватка.

Миналото и бъдещето са капаци,

затварящи прозореца, през който струи

слънчевата светлина на Бог.

Гледането навътре е болезнено, но това ще разкъса завесата.

Докато майката не се поизмъчи и потруди, детето не може да се роди.

Когато умра,

когато ме изнасят на табута,

не мисли, че за този прашен свят

сърцето ми тъгува.

Нека никoй за мене не плаче,

нека никoй не каже: „Нещастие”.

Нещастие е да паднеш в Шейтански плен,

нещастие е да заслужиш Джехеннем.

Когато видиш да ме носят,

не плачи за моето заминаване,

аз не заминавам,

а пристигам във Вечната Обич.

Когато гледаш как ме спускат,

смятай, че ме вдигат.

Слънцето и луната едно място напускат,

а на друго пристигат.

На някои изглежда като залез,

но всъщност това е зора.

Когато гроба тялото заключи,

тогава душата е на свобода.

Когато ме оставят в гроба,

не казвай: „Сбогом”,

помни: гроба е само перде,

а зад него е Дженнет.

Кое семе не покълва, когато земята го приеме

и не се съживява с нов живот?

Защо тогава те мъчи съмнение

в съживяването на човешкото семе?

От бунара винаги изваждаш

пълна кофа с вода,

затова не плаче душата Юсуфова

докато тялото лежи в пръстта.

Затова, по-добре е да затвориш уста,

и нека усмивка лицето ти огрее,

защото това, за което тук сълзи лееш,

там повод е за веселие.

Не спирай да търсиш истинския Приятел на Бог.

Съкровището е скрито някъде,

така че претърсвай всяка руина.

Избери Учител наслуки и му се подчини напълно.

Ако той следва Истината,

тогава се залепи за него като лепило.

Докато не придобиеш вътрешно виждане

винаги помни, че всеки непознат,

с който се срещаш или разминаваш на улицата,

може да бъде Пазителят на Съкровището.

Никое друго изкуство, освен изкуството да се умира не достига до Бог. Да умреш за себе си по своя воля, да умреш от любов по Любимия. Да бъдеш просто тръстикова флейта на устните му.

Попитах флейтата - Защо ридаеш? Как може да стенеш без да имаш език?

А тя отвърна - Откакто отрязоха ме от стъблото, моят плач сълзи докара на жени и мъже. Сега търся сърце от копнеж разтворено с разкъсване, болката да сподели на тази ми любов.

Всеки, който е бил отделен от своя източник, копнее да се завърне в тоз съюз...

От утробата на майката съм дошъл гол на земята и отново гол се върна там. Родил съм се без тежко бреме, защо да си тръгвам натоварен? По-добре да потегля такъв, какъвто съм пристигнал.

Изглеждаш съблечен в горещата вана,

но въпреки това си облечен във впечатления.

В този свят всички носят измислени дрехи.

Съблечи се гол и се гмурни във ваната на Реалността,

защото това не ще ти бъде позволено,

ако си облечен!

Нека учителят ти бъде Любовта.

Любовта те влудява от откровение до откровение, от изпитание до изпитание, докато смирен и съкрушен бъдеш нежно отнесен до сърцето на розата.

Смъртта разчупва кафеза, но птицата не наранява.

Какво може смъртта да направи на крилете на феникса?

Бъди тих най-накрая!

Говориш вече толкоз дълго време...

Позволи тишината да превърне ума ти в почуда.

Сбогуванията са за тези,

които обичат с поглед само.

За тези, които обичат

със сърце и душа,

не съществува разделеност.

Възлюбеният е винаги с теб,

докато ти го търсиш.

Където и да идеш, той държи ръката ти.

Болката е добър водач в усилията ни да постигнем стремежите си!

Ако първоначално не изпитаме болката на любовта и копнежа, няма да бъдем мотивирани за действие.

Ако желаеш да срещнеш Бог, отиди и седни в нозете на светец, защото неговата компания, дори за миг, е нещо по-добро от сто години искрена молитва.

Не един, но не и двама...

Море от светлина,

на което сме вълни...

"Не - Той се усмихна, -

ти и аз

сме и вълните, и морето."

"Как мога да го разбера?"

"Не можеш - каза Той, -

но можеш да обичаш."

Време е,

тичай сега в къщата на виното.

Там, накрая,

всички влюбени живеят.

Тичай там сега,

влез и чашата грабни.

Лудостта пресяга се към теб

с ръце засмени.

Бъди празен от грижи.

Мисли за това кой е създал мисълта!

Защо стоиш в затвор,

когато вратата е толкова широко отворена?

Умът вижда нещата отвътре-навън.

Онова, което той приема за живот,

в действителност е смърт

и онова, което той приема за смърт,

в действителност е живот.

О, Боже, покажи ни начина, чрез който

да виждаме нещата такива,

каквито са в действителност.

Води ни през тази зала на огледалата.

Ако си буря - разрази се,

но ако не си,

не гърми в небесата ми...!

Във всеки миг един глас,

отвъд този свят,

приканва Душата ни да се събуди и изгрее.

Ей, Любими приятелю,

ако сърцето ти се изпълни с болка

и не можеш да си поемеш дъх, ела,

цялата ми радост е твоя...

Ако светът със своето невежество

и несправедливост те е натъжил,

нека взема твоята печал, да бъде моя...

Ако надеждите ти увяхват

и не можеш да намериш вода,

за да разцъфнат отново,

сълзите ми са твои...

Ако крилете ти се пречупят

и не можеш да полетиш към синьото небе,

в който и да е ден, вземи ги,

крилете ми са твои...

Ей, приятелю,

ако нещо помрачи,

дори за миг, светлината на деня и нощта ти,

молитвите ми са твои...

Когато казвам, че Създателят не е на небето, имам предвид, че небето - такова, каквото го познаваме, не може да побере Създателя. Всъщност Създателят съдържа в себе си небето.

Не се чувствай самотен,

цяла вселена има вътре в теб.

Сърцето свещ е, в копнеж запалена да бъде.

Отделено от Любимия, то копнее в единство отново да бъде.

Но болката трябва да изстрадаш.

Не можеш Любовта да изучаваш.

Тя се появява на крилете на Милостта.

В душата си имам малка капчица познание.

Нека се разтвори в Твоя океан...

Смъртта няма нищо общо с изчезването.

Слънцето и луната залязват, но не изчезват.

Кое семе изчезва в земята, без да поникне отново?

Смисълът на религията е единствено в това да служиш на другите, а не в броеницата и килимчето за молитви.

Искаш доказателство,

че над този свят има друг?

Гледай как старото си отива,

освобождавайки място за новото.

И нов ден, и нова градина,

и нов капан,

в който ще попаднеш.

Нова мисъл – със всяко дихание.

И това ново е чудо.

Това е съкровище.

Замисляли ли сте се някога,

откъде идва новото,

къде изчезва старото,

когато не вярваме в това,

което очите могат да видят,

в безкрайната Вселена?

Целият този свят е течащ поток.

Виждаме го затворен

и непроменлив.

Но старото изтича,

И идва новото.

Как, само Бог знае.

Познанието предава се от душа на душа,

не от книга или реч.

Щом разбирането на мистериите дойде в пустота без ум,

то е озарението на сърцето.

Каквото и да ти е отнела съдбата, бъди сигурен, че това ти е спестило страдание!

Жаден човек стоял на една стена, намираща се в близост до река. Той изпитвал нужда от вода като риба изхвърлена на сухо, но стената била много висока и нямало как да достигне водата. Човекът откъртил тухла от стената и я хвърлил във водата. Цопването прозвучало като най-милата дума, която някога бил чувал от много добър приятел. Звукът го опиянил като вино - той откъртил по същия начин още тухли и отново ги хвърлил в реката.

„Хей, ти, господин Хвърлящият, защо ме замеряш с тухли?" - извикала реката.

„По две причини - отвърнал жадният човек. - Първо, за да чуя сладкия звук „пльок". Второ, защото с всяка тухла, която хвърлям, стената става все по-ниска и аз се доближавам до водата."

Глупавият цени външната, а умният - вътрешната красота.

Времето износва външната красота, а обогатява вътрешната красота...

Изкуството на познанието е да знаеш какво да пренебрегнеш.

Търси отговора в твоя въпрос!

Онова което търсиш, търси теб!

В този свят на заблуди онова, което сърцето ти желае, е празнота!

Хей...

Собственикът на очите, търсещи грешки...

Всяка грешка, която търсиш, я откриваш...

Да...

Виждаш прекалено много грешки в хората...

Но, знай...

Всяка грешка... е и част от теб...

Само да можеше да осъзнаеш играта на подозрителния си ум,

в чийто капан си...

Само да можеше да се откажеш от ума си...

Обърни се към сърцето си..!

Погледни вътре в себе си..!

Следата на всяка грешка в другите, ще откриеш в себе си...

Дори не следата...

Самата грешка..!

Питаш...

Защо си се родил...

За смисъла на живота...

Смисълът на живота ти, наистина е да търсиш...

Да търсиш, и да намираш грешки...

Но...

В себе си...

Смисълът е да ги поправиш...

Смисълът е да се усъвършенстваш...

Това като разбереш,

всеки го гледай като огледало...

Грешките ти ще идват и ще те намират...

Мислите ти биха станали живи...

Чуй спора между сърцето и ума си...

Спри този хаос...

Дори и да си със всички,

ако си без мен...

не си с никой...

Ако се отдръпнеш от всички

и останеш сам,

щом си с мен...

Ти си със всички!

Трябва да осъзнаем, че сме повече от едно тяло.

Извън границите му, ние живеем с Бога.

Има трайна сладост в празнотата на стомаха.

Ние сме лютни - нито по-малко, нито повече.

Ако тялото на инструмента е натъпкано с нещо, той не може да създава музика.

Ако си преситен с храна и напитки, на мястото на духа ти седи Сатаната.

Ако умиротвориш своите страсти,

море от тайни ще те понесе на вълните си.

Какво от това, ако някой е казал на едно бебе в утробата,

че извън неговия свят на „черно нищо"

съществува една чудесно подредена вселена:

една обширна Земя, застлана с вкусна храна,

планини, океани и равнини,

благоуханни овощни градини и ниви, натежали от урожай,

едно сияйно небе, на което не можеш да видиш края,

със слънце, снопове лунна светлина и безброй звезди

и че там духат ветрове от юг, север и запад

и че има градини с толкова много ароматни цветя -

като на сватбено празненство.

Чудесата на този свят не е възможно да се опишат.

А какво правиш ти, живеейки в този мрачен затвор

и пиейки кръв през тази тясна тръба?

Но утробата-свят е всичко, което това бебе познава

и то определено не ще бъде впечатлено от такива описания,

затова ще каже подозрително:

„Ти си луд. Всичко това е една фантазия, която заблуждава."

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Бягай от успеха.

Пий отрова и плюй вода.

Атакувай всеки, който те възхвалява.

Дай назаем парите си на онзи, който е в беда.

Спри да търсиш сигурност

и започни да живееш опасно.

Изостави доброто си име

и си спечели някаква лоша слава.

Опитвал си се да бъдеш значителен и забележим,

и това не те е довело доникъде.

За да промениш нещата, опитай се да бъдеш луд.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

Няма край на пътешествието,

няма край. Няма никога край...

Как може влюбено сърце

някога да спре да се отваря?

"Ако ме обичаш, - каза Той -

няма само веднъж да умреш.

Във всеки миг ще умираш в Мен,

за да се раждаш отново".

Позволи ми да спра да гледам себе си

и да започна да гледам Теб,

защото Ти си по-близо до мен,

отколкото аз до самия себе си.

Една молитва е молитва единствено тогава, когато е изпълнявана в присъствието на Бог.

Лъжата в истина не се превръща, просто говорейки за нея.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Мислех, че любовта и Възлюбения са две различни неща. Сега знам, че те са едно и също.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Молитвата разсейва мъглата и връща мира на душата.

Всяко утро, всяка вечер нека сърцето ми пее:

Ла илаха ил Аллах

"Няма друга реалност освен Бог"

Ей, човеко...!

Ще намериш съкровище, но не и живот.

Ти се постарай да намериш себе си...

Потърси скритото съкровище вътре в теб!

Намери себе си, намери..., но бъди внимателен да не се изгубиш...

Да бъдеш човешко същество е като да си странноприемница.

Всяка сутрин има нов пристигащ.

Радост, потиснатост, подлост,

моментно осъзнаване –

идват като неочакван посетител.

Посрещни ги и ги нагости всичките!!!

Дори и те да са тълпа от тъга,

която насилствено помита твоя дом,

за да го освободи от покъщината.

Въпреки това, отнасяй се към всеки гост почтително!

Може би той те изчиства,

за да дойде някоя нова наслада.

Черните мисли, срамът, злобата -

посрещни ги на вратата, смеейки се

и ги покани вътре.

Бъди благодарен за всичко, което идва,

защото всеки гост е бил изпратен

като водач от отвъдното.

Влюбеният казал на своя Възлюбен:

"Работих много усърдно,

за да Ти купя най-доброто от всичко.

Сега съм без пукната пара и грохнал от умора."

Влюбеният не изпил тази горчилка,

за да се хвали или оплаква,

а за да поддържа живи

въглените на неразумния огън,

който горял вътре в него.

Неговият Възлюбен отвърнал:

"През цялото това време

никога не съм те молил

за всички тези букети,

с които изразяваш своята преданост.

Просто ми дай себе си.

Ако желаеш да живееш за Мен,

тогава умри за 'ти'."

Смеейки се с облекчение,

влюбеният легнал и подарил себе си.

Сърцето му се успокоило.

Умът му станал ясен и прозрачен.

Той станал един от Знаещите.

Не търсете отговори. Те ще ви намерят, когато сте готови.

Освободи се от Аза с един замах! Бъди като меч

без следа от меко желязо; бъди като стоманено огледало,

отстрани всичката вражда с разкаяние.

Тази душа получава от душата знанието,

а не от книги, нито от говорене.

Ако знанието на тайните нараства от празнотата на духа,

тогава сърцето е осветено.

Довери се на Аллах,

но първо вържи колената на камилата си.

Ако си внимаващ и буден, отговорът на твоите действия

ще ти се разкрива във всеки момент.

Внимавай също за това да имаш чисто сърце,

защото нещото ще се роди у теб като плод на всяко действие.

Дай ни да вкусим от виното на единството,

всички ни поравно напий, за да се съберем заедно

и да можем със замах да премахнем различията.

Всички сме клони от едно дърво, всички сме войни от една войска.

Ние сме като вода, течем и отминаваме,

но като виното сме в кръвта на народа.

Дори да изопнем крака и да легнем неподвижно в земята,

ние, все едно, ще пребъдем във вечното движение като тия,

дето лежат на кораб, устремен надалеч под платната.

Аз казах : "Твърд си като един от тях!"

"Знам! - отвърна Той, -

че съм твърд за твоето най-добро,

не от озлобеност и омраза".

Всеки, който идва с гордо "Аз съм това",

удрям го през лицето.

Защото това е съкровищницата на Любовта, о, глупако!

Това не е овчарник!

Избърши си очите и разгледай портрета на сърцето.

Както кръжащите къдрици се вият на вълни по главата ми,

така се движа и извивам в свещен танц!

Танцувай, о сърце, бъди въртящ се вихрен кръг,

гори във пламъка - не е ли Той свещта?

Ако Той е аз, тогава какво търся?

Неговата красота, неговото съвършенство са в мен.

Като вино в чаша аз кипя,

разпенвам се и търся самия себе си.

Умът е неспособен да изрази Любовта.

Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта

и какво означава да бъдеш любещ.

Пътят на нашите пророци е пътят на истината.

Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов;

умри в Любов, ако искаш да останеш жив.

Дойдох да те взема с мен, ако трябва и по принуда,

но първо ще грабна сърцето ти

и сетне ще те настаня в душата си.

Аз дойдох като пролетта, за да легна между твоите цветове,

да почувствам магията на щастието

и да разпръсна твоите цветя.

Дойдох, за да те показвам като украшение на моя дом

и да те издигна до небето,

като молитвите на онези, които обичат.

Дойдох да си взема целувката, която някога открадна -

доброволно или насила.

Ти си моят живот, ти си моята душа.

Моля те, бъди моята сетна молитва,

сърцето ми ще те носи завинаги

от долната земя до най-високите селения.

Щом тръгнем с теб от град на град,

аз няма да те изоставя посред път.

Дори да си в ръцете ми,

дори да мога да те подхвърлям като дете или топка,

аз винаги ще бързам подир теб.

Джеляледдин Руми: Недей

Чух, че искаш да ни изоставиш, недей.

Че, друга любов, други приятели желаеш, недей.

В този лъжовен свят, какво търсиш чужденецо?

От коя болна душа се интересуваш, недей.

Не ни кради, нас от нас самите, не отивай към други.

Гледаш за объркани други души, недей.

Ей, луна, съдбата ни се е объркала заради тебе.

И нас така ни объркваш, недей.

Ти, чийто трон е върху нещото и нищото.

Така лесно напускаш света на живите, недей.

Ако обърнеш лице, луната би потъмняла от мъка.

Искаш да разрушиш къщата и на луната ли, недей.

Нашите устни се напукват, ако ти пресъхнеш.

Така ни пълниш очите със сълзи, недей.

Ако не можеш да излезеш наглава с влюбените,

защо толкова почиташ любовта, недей.

Ей, ти, който си рая и ада.

Защо за нас рая в ад превръщаш, недей.

В сладостта ти и отровата не би ни навредила.

О, сладки, ти смесваш отровата и захарта, недей.

Караш ни да се радваме, но ни отнемаш спокойствието.

Правиш ни така нещастни, недей.

Грешните ми очи крадат от красотата ти.

Ей, крадецо на сърца, недей.

Разбунтувай се, приятелю, не е време за приказки.

Уморен от любов, пак караш да се влюбват по тебе, недей.

Скръбта те подготвя за радостта. 

Тя бързо помита дома ти, за да освободи място за нови радости.

Тя бързо обрулва пожълтелите листа на сърцето ти, за да изникнат новите свежо зелени листа .

Тя изтръгва старите, изгнили коренища,  правейки път за новите корени.

Каквото скръбта отнесе от сърцето ти, на негово място ще дойдат нови,  много по-добри неща.

Извади тръна на съществуванието от сърцето си! Побързай! Защото, когато го направиш, ще видиш хиляди розови градини в себе си.

Този свят е сън. Само спящият го възприема като истински.

Смъртта идва като зората и ти се събуждаш, смеейки се на онова, което си мислил за скръб. 

Всяко нещо с времето си,

нито розата цъфти през зимата,

нито слънцето изгрява преди утрото.

Изтърпи, и твоята пролет наближава...

Ти предполагаш, че си болката, но всъщност си лекарството.

Предполагаш, че си ключалката на вратата, но всъщност си ключът, който я отваря.

Жалко, че искаш да бъдеш някой друг.

Ти не виждаш собственото си лице, собствената си красота.

И въпреки това никое лице не е по-красиво от твоето.

Не се тревожи, ако животът ти се преобърне надолу с главата. Откъде знаеш дали страната, с която си свикнал, е по-добра от другата.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът „един другиго“ вече няма смисъл.

Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.

Намери красотата на собственото си сърце и след това ще можеш да намираш красотата на всяко сърце.

Моли се със страст.

Обичай със страст.

Яж, пий, танцувай и се забавлявай със страст.

Защо ти е да изглеждаш като мъртва риба в този божествен океан?

Болките, които чувстваш, са пратеници.

Чуй ги какво казват.

Тегобите са основата на лекотата, а горчивите неща са предвестници на удоволствието.

Седемте съвета на Мевляна

В щедростта и помощта бъди като река.

В състраданието и милосърдието бъди като слънце.

В прикриването на недостатъците на другите бъди като нощ.

В яростта и раздразнителността бъди като мъртвец.

В смиреността и скромността бъди като земя.

В снизходителността бъди като море.

Но запомни - или изглеждай какъвто си или бъди какъвто изглеждаш.

Всичко, което виждаш, има корени в невидимия свят. Формите могат да се променят, но същността остава същата.

Хората се чувстват объркани заради техните желания и след това се разкайват, че са им се поддали, защото правейки го, стават жертва на илюзии и се отдалечават дори още повече от Реалността.

Онова, което те наранява, те благославя.

Тъмнината е твоята свещ.

Твоите граници са твоето търсене.

Мога да ти обясня това, но така ще разбия стъкления похлупак на сърцето ти, а той не може да бъде поправен.

Трябва да имаш едновременно и сянката, и светлината.

Заслушй се и сведи глава под дървото на благоговението.

Когато от това дърво ти пораснат пера и криле, бъди по-тих, и от гълъб.

Не отваряй уста дори за гукане.

Общоприетото мнение е гибелно за нашите души.

Пази себе си от собствените си мисли.

Постът е първият принцип на медицината.

За нищо не казвай - мое е,

само кажи - при мен е...

Защото нито златото,

нито пръстта,

нито любимия,

нито живота,

нито смъртта,

нито спокойствието,

нито тъгата ще бъдат с теб вечно...

Всички хора на този свят са деца, с изключение на малцина.

Никой не е пораснал, с изключение на онези, които са свободни от желанието.

Никога през зимния сезон не отсичай дърво

и когато си в лошо настроение

не предприемай негативни действия.

Изчакай... търпи... бурята ще отмине...

Пак ще настъпи пролетта!

Опитай се да бъдеш лист хартия, върху който не пише нищо.

Бъди парче земя, върху която не расте нищо и където нещо може да бъде посадено - семенце, може би от Бог.

Хората си въобразяват, че се забавляват, но в действителност те откъсват крилете си заради една илюзия.

В Голямата мистерия около нас, ние всъщност не притежаваме нищо.

Защо е тогава тази лудешка надпревара, преди да си тръгнем оттук един по един, през една и съща врата?

Придобитото знание не е истинско.

Онези, които го имат, се тревожат дали публиката ще го  хареса или не.

Спорното знание иска купувачи.

То няма душа...

Единственият истински купувач е Бог.

Дъвчете тихо сладката тръстика на Божията любов и останете игриви като деца.

Ние всички сме едни и същи - чуйте тръстиките, докато се люлеят, чуйте как разказват за изгубени приятели.

При раждането ти си бил откъснат, плачещ и протягащ ръце заради раздялата...

Ти тъгуваш по други, които знаят твоето име и думите на твоята жалба.

И при нас е така, и при нас е така, всички копнеем да намерим пътя си обратно - назад към Него, към Единствения.

Бях мъртъв и след това оживях.

Плачех и след това се смеех.

Силата на любовта дойде при мен и станах свиреп като лъв и след това нежен като звезда вечерница.

Има един начин на дишане, който е жалък и ограничен.

Но има и още един, дъхът на любовта, който те отвежда чак до безкрая.

Те ще те попитат какво си създал.

А ти им кажи: "Освен любов, какво друго може влюбеният да сътвори?"

Дошло е времето да превърнеш сърцето си в храм на огъня.

Твоята същност е злато, скрито под прах.

За да разкриеш блясъка му, трябва да гориш в огъня на любовта.

В самия край на живота ми, когато е останал само един дъх, ако Ти дойдеш, аз ще се надигна и ще запея.

Ти мислиш, че си жив, защото дишаш въздух?

Засрами се, ако това е начинът ти да си жив.

Не бъди без Любов, за да не се чувстваш мъртъв.

Умри в Любовта, за да живееш вечно.

Умри в тази нова Любов.

Пътят започва от другата страна.

Стани небето, разбий стената на затвора.

Избягай!

Излез като създание, внезапно преродено в багри.

Побързай, не отлагай!

Велик, невидим град се издига зад завесата. Не се унижавай, не чукай на всяка врата. Ти сам си онова, което търсиш. Изигни шатрата си до небето.

Не казвай "Не мога".

Разбира се, че можеш.

Просто го направи.

Когато сме мъртви, не ни търсете в нашата гробница на земята, а ни намерете в хорските сърца.

Разрухата носи име тайно, което дори Величието не е чуло.

Смъртта има смях, който дори ангелите не познават.

Кървавите пръсти на времето везат гоблени на вечна милост.

Искаш техния ред да откриеш?

Полудей от любов!

От всичко, което познато ми беше, аз се откъснах. Сега съм изгубен, скитащ без място. Без музика, като глупак танцувам, пляскайки с ръце. Как мога да живея аз без Теб? Ти си навсякъде, но не мога да те открия.

Събуден от Твоята любов, аз трептя като пламъка на свещ, опитващ се да устои на мрака. Ала Ти не ми спестяваш бури и не преставаш да ме питаш: "Защо се оплакваш?"