Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция.

Какво трябва да направи съзнанието, когато разбере изцяло този процес на аза? До новото се стига само чрез обновяване, чрез революция, не чрез еволюция, не чрез стремежите на аза, а когато азът бъде напълно отстранен. Процесът на времето не води до новото. Времето не е пътят на творчеството.

Истината не може да бъде организирана.

Вярването е личен въпрос и не трябва да се организира, защото обикновено се превръща в секта, религия или учение и започва да се налага.

Никаква организация не може да води човека към духовността.

В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината.

Никой не държи ключа към щастието.

Този ключ е във Вас.

Вярването е също толкова излишно, колкото и идеалите. И двете разпиляват енергията, която е необходима, за да се изследва разкриването на факта, на „това, което е“. Вярванията, подобно на идеалите, са бягство от факта и в бягството не може да се сложи край на скръбта. Краят на скръбта е разбирането на факта, (което проблясва) от време на време. Няма система или метод, която ще ви даде разбирането, а само едно безизборно осъзнаване на факта. Медитацията според някоя определена система е избягване от факта, на това, което вие сте; много по-важно е да разберете себе си, постоянно променящите се факти за вас, отколкото да медитирате, за да откриете бога, да имате видения, (духовни) преживявания и други форми на забавление.

Има различни школи, в Индия и в Далечния Изток, където се преподават методи на медитация – и това наистина e потресаващо. Това означава да се тренира ума механично; следователно той престава да е свободен и не може да разбере проблема. Така че, когато използваме думата „медитация“ ние нямаме предвид нещо, което се практикува. Ние нямаме метод. Медитация означава осъзнаване: да бъдеш осъзнат за това, какво правиш, какво мислиш, какво чувстваш, осъзнат без никакъв избор, да наблюдаваш, да изучаваш. Медитация е да бъдеш осъзнат за човешките обусловености, как човек е обусловен от обществото, в което живее, в което е възпитаван, от религиозната пропаганда – да бъдеш осъзнат без никакъв избор, без изкривяване, без желание (нещо) да е било различно. От това осъзнаване идва внимание, способността да бъдеш напълно внимателен. Тогава я има свободата да виждаш нещата такива, каквито са в действителност, без изкривяване. Умът става невъзмутим, ясен, и проницателен. Такава медитация води до едно качество на ума, който става абсолютно тих – върху това качество (говорещият) може да продължи да говори, но няма смисъл, ако това качество не съществува.

Медитацията няма нито начало, нито край; и в нея няма нито постижение, нито неуспех. Няма събиране с други хора, нито оттегляне в уединение; тя е едно движение без край и следователно отвъд и над времето и пространството. Преживяването е нейното отричане, защото преживяващият е обвързан с времето и пространството, паметта и разпознаването. Основата за истинска медитация е това пасивно осъзнаване, което е цялостната свобода от авторитета и амбицията, от завистта и страха. Медитацията няма никакво значение, няма изобщо никакъв смисъл без тази свобода, без себепознанието; докато има избор - няма себепознание. Изборът включва конфликт, който пречи на разбирането на „това, което е“. Лутането в някаква фантазия, в някакви романтични вярвания, не е медитация; мозъкът трябва да изкорени от себе си всеки един мит, илюзия и сигурност и да види истината на тяхната фалшивост. Няма разсейване; всичко е вътре в движението на медитацията. Цветето е формата, благоуханието и цвета; и красотата е цялостта на цветето. Разкъсайте го на парчета, действително или вербално, тогава няма цвете, има само един спомен, на това, което е било, и той никога не е цветето. Медитацията е цялото цвете в неговата красота, умиране и живеене.

Човекът, за да избяга от своите конфликти, е изобретил много форми на медитация. Те са основани на желанието, волята и подтикът за постижения и включват конфликти и усилие за пристигане. Това съзнателно, преднамерено усилие е винаги вътре в границите на един обусловен ум и в това няма свобода. Цялото усилие да се медитира е отричане на медитацията.

Медитацията е приключването на мисълта. Само тогава има едно друго измерение, което е отвъд времето.

В медитацията, не следвайте никого, включително и мен. Не следвайте никаква система, защото това ще направи вашия ум тъп и ще разруши енергията, която имате.

Вие имате нужда от изключителна енергия, за да отидете отвъд всички мисли.

На всяка цена избягвайте каквато и да е система за медитация, защото един механичен ум не може ( по никакъв начин) да открие какво е истината.

Това е част от медитацията: да се освободи ума от цялото усилие.

Това означава никаква практика,  защото практикуването е усилие.

Медитацията е това качество на ума, когато той е напълно внимателен и тих.

Само тогава ти можеш да видиш едно цвете, неговата красота,  неговият цвят,  неговата форма,  и само тогава дистанцията между теб и цветето изчезва.

Вярването, въображението и вярата нямат място в медитацията, защото вярването, въображението и вярата създават една илюзия, една измамна реалност, в която умът е хванат.

Научил съм много неща, но те не са ми до­несли щастие, задоволство, радост. Затова сега търся нещо друго, което да ми даде по-голямо щастие, по-голяма радост, по-голяма жизненост или нещо подобно. Може ли известното, което е моето съзнание - защото моето съзнание е известното, резултат на миналото - може ли това съзнание да открие неизвестното? Не познавам действителното, неизвестното, къде тогава да го търся. Явно то трябва да дойде, а не аз да вървя към него. Ако тръгна да го търся, ще търся нещо, което е извес­тно, проектирано от мене.

Ако гледаме на живота не като на едно постоянно желание, а като на временни желания, които непрекъснато се менят, то тогава няма да има противоречия. Противоречието съществува само когато съзнанието е със­редоточено върху едно желание, т.е. когато съзнанието не гле­да на всички желания като на нещо движещо се, преходно, а се вкопчва в едно желание и го превръща в нещо постоянно. В такъв случай, когато се появят други желания, се получават конфликти. Но всички желания са в постоянно движение, а не са нещо фиксирано. При желанията няма фиксирана точка, но съзнание­то въвежда такава точка, защото то гледа на всяко нещо като на средство да стигне донякъде, да постигне нещо. И докато човек се движи към цели, които си е поставил, се получава про­тиворечие, конфликт.

Медитацията не е повтарянето на думи, преживяването на някакво видение или култивирането на тишина. Зърното (на молитвената броеница) и думата (на мантрата или молитвата) успокояват неспокойния ум, но това са просто форми на самохипноза.

Медитацията не е да се обвиете в един модел на мислене или в очарованието на едно удоволствие.

Медитацията няма начало и следователно няма и край.

Ако кажете: "Аз ще контролирам моите мисли, ще стоя в медитативна поза и ще дишам редовно", то тогава вие сте хванати в тези трикове, с които човек сам мами себе си.

Медитацията не е да бъдеш погълнат в една грандиозна идея или образ - това само успокоява ума за известно време, така както едно дете е погълнато от една играчка и е тихо и спокойно за известно време. Веднага след като играчката престане да бъде интересна, неспокойствието и пакостите започват отново.

Медитацията не е преследване на една невидима пътека, водеща до едно въображаемо блаженство.

Медитативният ум е наблюдаващ, гледащ, слушащ, без думи, без коментар, без мнение. Той е внимателен към движението на живота и всичките взаимоотношения по време на деня. През нощта, когато целият организъм е в почивка, медитативния ум няма никакви сънища, тъй като е бил буден през целия ден. Само мързеливият ум има сънища, само полузаспалият ум има нужда от разкриване на неговите състояния. Но тъй като умът гледа, слуша движенията на живота, външните и вътрешните, при този ум идва една тишина, която не е култивирана от мислите.

Тишината не е нещо, което наблюдаващият може да преживее. Ако вие преживеете тишината и я разпознаете, това вече не е тишина. Тишината на медитативния ум не е вътре в границите на разпознаването, тъй като тази тишина няма граници.

Има само тишина, в която пространството на разделението изчезва.

Мисленето от гледна точка на реакция по отношение на всеки проблем само ще умножи проблемите, сложността, нещастието на живота; и краят на реакцията, на отговора е разбирането на себе си, „аз“. „Аз“ е на всички нива; това все още е „аз“, независимо дали го поставяте на най-високо ниво, наричайки го Атман, Параматман или душа, или дали „аз“ притежава собственост, което търси власт, добродетел. „Аз“ е просто реакция и следователно краят на реакцията е краят на себе си. Ето защо е важно да разберем целия процес на себе си, което означава, очевидно, процеса на мислене. Тъй като нашето мислене се основава на реакция, то е механично.

Няма контролиране или дисциплиниране на мислите в медитацията, защото този, който контролира мислите, е един фрагмент от мисълта.

Да бъдеш свободен не означава просто да вършиш каквото ти се харесва, или да се освободиш от външните обстоятелства, които те обвързват, а да разбереш целия проблем на зависимостта. Знаете ли какво означава зависимост? Вие зависите от учителите си, зависите от готвача, от пощальона, от продавача на мляко, и т.н. Този вид зависимост може да се разбере доста лесно. Но има много по-дълбок вид зависимост, който човек трябва да разбере, за да бъде свободен: зависимостта от другия за собственото щастие. Знаете ли какво означава да зависите от някого за собственото си щастие? Това не е чисто физическата зависимост от друг, която е така обвързваща, а вътрешната, психологическата зависимост, от която извличате така нареченото щастие. Защото, ако зависите от някого по този начин, вие се превръщате в роб. Ако вие, израствайки, зависите емоционално от родителите си, от съпруга или от съпругата си, от някой гуру или от някаква идея, това е вече началото на робството. Ние не разбираме това, въпреки че повечето от нас искат да бъдат свободни, особено когато са млади.

За да сме свободни, трябва да се разбунтуваме против всякаква вътрешна зависимост, а не е възможно да се бунтуваме, ако не разберем защо сме зависими. Докато не разберем и наистина не скъсаме с всяка вътрешна зависимост, не можем никога да бъдем свободни, защото само това разбиране дава свобода. Но свободата не е проста реакция. Знаете ли какво представлява реакцията? Ако аз ви обидя, ако ви кажа нещо оскърбително и вие ми се разсърдите, това е реакция - реакция, породена от зависимостта, а независимостта е отвъд реакцията. Свободата не е реакция и докато не разберем и не превъзмогнем реакцията, ние никога няма да бъдем свободни.

Знаете ли какво означава да обичате някого? Знаете ли какво означава да обичате дървото, птицата, или домашния любимец, като се грижите за него, храните го, глезите го, въпреки че той не ви дава нищо в замяна, въпреки че не ви прави сянка, или че не ви следва, че не зависи от вас? Повечето от нас не обичат по този начин, изобщо не разбираме какво означава това, защото любовта ни е винаги примесена с безпокойство, ревност, страх - което означава, че вътрешно сме зависими от някой друг, искаме да сме обичани. Ние не можем просто да обичаме, а искаме нещо в замяна, и самото искане ни прави зависими.

Така свободата и любовта вървят заедно. Любовта не е реакция. Ако аз ви обичам, защото вие ме обичате, това е просто търговия, нещо, което се купува на пазара, то не е любов. Да обичате означава да не искате нищо в замяна, да не изпитвате чувството, че давате нещо - и само тази любов може да познае свободата. Но, вас не ви учат на това. Вас ви учат на математика, химия, география, история и с това всичко свършва, защото единствената грижа на родителите ви е да ви помогнат да си намерите добра работа и да успеете в живота. Ако имат пари, може да ви изпратят в чужбина, но както всички хора по света, единствената им цел е да бъдете богати и да заемате почтено място в обществото. И колкото по-високо се изкачвате, толкова повече нещастие ще причините на другите, защото, за да постигнете това, е необходимо да се съревновавате, да сте безмилостни. Родителите изпращат децата си в училища, където има амбиция, съперничество, където въобще няма любов - затова обществото е в непрекъснат упадък, постоянни борби и макар политиците, съдиите, така наречените благородни хора да говорят за мир, това не означава нищо.