Васил Тосев е единственият българин, посветен за дервиш в най-важния център на суфите – турския град Коня, където от 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви. Той е вписан под номер 301 в списъка на посветените или последователите на Руми, наречен още Мевляна. В Коня Тосев е получил дервишкото име Вели, което в превод означава светец.
Преди години в Пловдив имаше дни на културата в Турция. Дервишка група изнасяше представление. Имаше 8 мъже, които се наричат семазени. Бяха дошли с техния шейх и духовен водач. Докато ги гледах, усетих, че трябва да танцувам като тях. Отидох при шейха и му казах, че искам да ги последвам. Той ми даде два листа с инструкции какво да правя. Издирих книгите на великия Руми. Прочетох ги и в мен се събуди някаква особена енергия. Започнах да се въртя като дервиш. За 2 месеца стигнах до там, че можех да се въртя по два часа на ден.
Мина се време и стана така, че в България дойде 22-ро поколение правнучка на великия мистик Руми – Есим Челеби. Беше я поканила една художничка, която организираше изложба на снимки на дервиши. Срещнахме се, поговорихме повече от час. Тя ми каза, че иска да си направим обща снимка. Извика фотографа си, които пък се оказа директор на университет в Коня. После шейхът, с когото се бях запознал по време на културните празници, отново дойде в страната и се видяхме.
Помоли ме да му танцувам и аз го заведох в един манастир в България, който се намира, но язовир „Копринка“. Направен е от дърво и представлява доста скромна сграда. Стояхме там няколко дни, показах му какво съм научил. Последва покана от фондация „Мелвана“ за гостуване в Коня. Поеха ми самолетните билети, настаниха ме в хотел, включиха ме в семинар. Беше интересно, не знаеха, че в Пловдив има мевлеви хане от 1411 година, което вече е преобразено в ресторант „Пълдин“. Но е запазена стаята, в която се въртят дервишките танци. Уникално нещо е! Щастлив съм, че Фарух Челеби, който е водачът на братството на дервишите, ме прие като истински брат. Направи го на специална церемония и ми даде дервишкото име Вели. Назначи ми и учител. Така започнах. Тази година също прекарах няколко седмици в Коня.
Целта на дервишкия танц Сема е да спрат мислите в главата, защото те ни дърпат нанякъде, разсейват ни от основното. Докато тече танцът, въртящият се човек не съществува, не чува и не вижда нищо. Поради тази причина не му се завива и свят. Стига се до състояние, при което душата сякаш е извън тялото. На мен ми се е случвало да наблюдавам тялото си от високо. Как да ви го обясня?! Все едно съм го напуснал и полетял като птица. Виждам мъж в бяло и зная, че това съм аз, но стоя и наблюдавам. Преди танца задължително се казват няколко мюсюлмански молитви. Изпълняват се два ритуала, които са разделени на малък и голям. Преди да се облече, всяка дреха се целува. Това важи и за обувките. Бялата дреха символизира чистото съзнание. Черната дреха е савана. Шапката, която наричаме сике, представлява надгробния камък. Затова, когато почине дервиш, надгробният камък представлява шапка. Сикето на шейха има една зелена ивица, която подсказва, че той е на по-високо ниво. Преди да започне въртенето, лявата ръка се слага на дясното рамо, а дясната – на лявото. Символът на това нещо е, че човек и Бог са едно. По време на танца дясната ръка е нагоре, лявата – надолу. Тълкуванието е следното с дясната ръка взимаме енергия от божественото, а с лявата я пускаме обратно. Ние сме само един проводник. Има случаи на хора, които са станали дервиши, защото са се излекували, въртейки се от различни болести. И това също е обяснимо. Всичко във вселената се върти и пулсира – като почнеш от атома и стигнеш до планетите. При дервишите въртенето е в посока обратна на часовниковата стрелка.
Мисълта винаги има положителна посока или това е посоката, по която се движи часовниковата стрелка. Въртим се обратно на часовниковата стрелка, за да може мисълта ни да направи пауза. Същото важи и при йога изпълненията. Определението за нея, написано преди доста години, е следното: „Временните паузи в циркулацията на мозъка се наричат йога“. Суфистите умеят да правят зикер, което в буквален превод означава. „спомняне имената на бога“. При зикера постоянно се повтаря името: „Алла, Алла, Алла“. Просто трябва да има пауза в мисленето, за да видим истинската си същност.
Някои хора погрешно мислят, че щом си дервиш, трябва да си приел исляма. Аз самият съм православен християнин. Нашият духовен учител Руми казва, че суфите имат една единствена религия и това е любовта, любовта към божественото. Призивът му е бил: „Ела, ела, който и да си – мюсюлманин, християнин, евреин, дори да си езичник и на огъня да се кланяш, дори да си пристъпил своите обети стотици пъти, пак ела такъв, какъвто си“. Затова духовният лидер в Коня пише писмо на Руми и го пита как може да кани християни, евреи, езичници, огнепоклонници, престъпници. „Какъв пример си ти за мюсюлманите, учителю?“, възмущава се духовният лидер. А Руми обръща листа и пише: „И ти ела“.
В суфизма няма висши и низши хора, създания, творения. Всички са равни, в това число и учителят, и ученикът. И още, посланието е, че човек не трябва да следва никого, а да бъде себе си. Човек трябва да бъде светлина сам за себе си. Винаги, когато ние вървим след някого, стоим в сянката му и не можем да израстем. В сянката всичко умира. Важното е да наблюдаваме процесите, които стават в нас, да видим откъде извират желанията ни, какъв е процесът, който ги провокира да ги искаме. Трябва да има въпроси, а не търсене на отговори. Отговорите водят до натрупване на информация, която увеличава човешкото его и интелектът ни се задръства от информация. Главата ти се пълни с мисли и ти не можеш да направиш така необходимите паузи. Затова, ако имате въпроси, не питайте учителите за отговора, а го потърсете в себе си. Руми, нашият древен учител, казва: „Не търси водата, търси жаждата“. Правилният отговор, ако сами го намерим, можем да променим живота си, ДНК-то си дори, да се отървем от болестите. Готовият отговор, който можем да получим, не ни променя и невинаги ни помага. Истината не е в следването на някого, а в себеизследването.
Роден съм в Пловдив, завърших Средното училище за оператори на металорежещи машини „Антон Иванов“. Няколко години работих като стругар, след това 12 години се занимавах с оръжие и бях управител на оръжеен магазин.
Преди трансформацията ми, която продължи 5 години, бях обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, в почивните дни на лов. Новото хилядолетие ме завари в тежко здравословно състояние. Тежах 110 кг и сърцето ми постоянно излизаше извън ритъм. Бяха ми планирали байпас операция. Вдигах много високо кръвно, и то доста често, след което директно припадах. Това ме тласна към решението да променя коренно начина си на живот. За 2 месеца от 110 кг свалих теглото си до 65 кг. Това не става с гладуване, а с цялостна промяна на мисленето и на начина на живот. Сега уча другите.
Никога не съм искал да се занимавам с нещо духовно, случи се постепенно, след дълги години практики.
В книгата ми „Поддръжка на човешкото тяло“ разказвам за собствения си режим. Започвам с дихателни техники и изчистване на тялото. Те са правени от хиляди години, но тогава всичко в окръжаващата среда е било чисто. Затова най-важното нещо е да се започне с изчистване на тялото и след това се добавят дихателни техники, физически упражнения. В книжката има и съвети за храненето, за вдигане имунитета на тялото.
Научете повече за книгата
Йога е смърт на желанията, илюзиите, пристрастеностите, на всичко това, което си мислим, че сме. Всъщност, ние сме това, за което не можем да мислим никога.
Нашата истинска същност е божествената същност. Човекът я е загубил, защото се е затлачил с информация. Йогата помага първо да се разреди мисленето, второ да има прекъсване на мислите. Това е целта на учението.
На моя духовен учител Шибенду Лахири прадядо му казвал така: „От странен вид е моето преклонение. На Ганг водите не са му нужни. Не трябват никакви молитви. Излишни са дори цветята. В него изчезват всички богове. В ликуване изгрява празнотата“. Това е изречено преди два века в Индия, в която има десетки богове. За онези времена е било истинско пророчество. Това е все едно папата във Ватикана да разпусне католическата църква, защото е стигнал до извода, че нито един човек не е намерил спасението.
„Истината е Земя без пътища“, също казва моят учител.
Научете повече за йога център Яма
Всяка седмица ходя с приятели по балканите, но не за да покорявам върхове, а заради движението на чист въздух. Йогите не изкачват върхове, те почитат върховете. Стигат долу до върха, правят една обиколка и се връщат. Върхът е там от милиони години, и ние не искаме да го покоряваме. Това е все едно мравка да се качи на гърба на слон и да каже, че го е покорила.
Покоряването на върхове е трупане на едно его, стремеж да подчертаеш колко си велик. За нас, йогите, Аз-ът е нещо нищожно, той е амбиция, а амбицията е алчност. Но когато потискаш егото, не даваш ли възможност на други агресивни хора със силно изразено его да те мачкат? Може ли целият свят да е в една война – его срещу его? По-добре отвръщайте на такива хора с любов. Ако си мерим егото и всеки иска да е отгоре, докъде ще стигнем в това изтребване? Аз вярвам, че любовта може да победи егоцентризма. Как един дребен човек като Махатма Ганди е победил една силна империя като Великобритания? Със силата на ненасилието.
