Всяка седмица ходя с приятели по балканите, но не за да покорявам върхове, а заради движението на чист въздух. Йогите не изкачват върхове, те почитат върховете. Стигат долу до върха, правят една обиколка и се връщат. Върхът е там от милиони години, и ние не искаме да го покоряваме. Това е все едно мравка да се качи на гърба на слон и да каже, че го е покорила.
Покоряването на върхове е трупане на едно его, стремеж да подчертаеш колко си велик. За нас, йогите, Аз-ът е нещо нищожно, той е амбиция, а амбицията е алчност. Но когато потискаш егото, не даваш ли възможност на други агресивни хора със силно изразено его да те мачкат? Може ли целият свят да е в една война – его срещу его? По-добре отвръщайте на такива хора с любов. Ако си мерим егото и всеки иска да е отгоре, докъде ще стигнем в това изтребване? Аз вярвам, че любовта може да победи егоцентризма. Как един дребен човек като Махатма Ганди е победил една силна империя като Великобритания? Със силата на ненасилието.
