Любовта превръща всеки миг във вечност и се грижи за градината на сърдечните желания. Когато Любовта ранява, сълзите й са като нар, а поиска ли, вижда най-дълбоката мистерия.
Любовта все търси сълзите на скритите сърца и не извръща лик от влюбените във зората.
Ние сме създания, които имат нужда да обичат, защото Любовта е душата на живота, Любовта е просто най-голямата радост на творението.
Предложи Любовта си само на човек, който има доблестта и смелостта да нареже душата си на парчета и след това да направи от нея одеяло, за да те пази от студа.
Времето е работилница, в която всеки превива гръб, за да спечели достатъчно Любов, с която да разбие своите вериги.
Всичките ми лъжливи представи за самия мен, които ми причиняваха страх и болка, се превърнаха в пепел, когато се доближих до Бог.
Небето е провесен син океан. Звездите са риби, които плуват в него. Планетите са белите китове, които понякога яздя, а слънцето и цялата светлина завинаги са се разтопили в сърцето ми и върху кожата ми. Има само едно правило на това дивно място за игра, защото всичките звезди, които Хафез е виждал, казват само едно:
"Весели се, приятелю, весели се в Божествената градина на Възлюбения."
Ние сме като лютни, държани някога от Бог. Отдалечаването ни от неговото топло тяло обяснява напълно този вечен копнеж.
Пътят ми към Бог ме направи кротък стар просяк. Аз гладувах, докато една нощ Любовта ми накара самия Бог да падне в моята купа. Сега Хафез е безкрайно богат, но единственото, което искам, е да продължавам да изпразвам моите пълни с изумруди джобове.
