Нямам свое име.

Аз съм като полъх на планински вятър.

Нямам свой подслон.

Аз съм като скитащи води.

Нямам свой олтар

като боговете тъмнокожи.

Няма ме във сянката на храмовете древни.

Свещени книги нямам.

Традиция не е създадена за мен.

Не съм в купчината от благовония издигнати в свещен олтар.

Не съм в пищността на церемониите.

Не съществувам в образа на идола нито в ангелски напев на мелодичен хор.

Не съм обвързан от идеи.

От вярата не съм опорочен.

Не съм във мрежата на религиите мъртви,

нито във набожната агония на проповедниците техни.

На философите не съм заложник, дори и сектите им нямат власт над мен.

Не съм нито долу, нито горе.

Не съм и богомолец, нито Бог.

Свободен съм.

Песента ми е песента на реката, жадуваща океана безбрежен.

Животът съм аз отвсякъде бликащ.

Животът няма философия.

Не е система от изкусни мисли.

Животът и религия не е за обожание във самота дълбока.

Животът няма Бог и никакъв товар от страховито тайнство.

Животът няма обиталище.

Отсъства изпепеляващият ужас от смъртта.

Животът няма удоволствие и болка, нито поквара от натрапена любов.

Нито е добро или пък зло животът, нито е жестоко изкупление за неволен грях.

Животът не ни дава изменения, удобства, неудобства и подобни.

Той не умира в гробницата на забвението.

Животът не е дух или материя.

Не е безсмислено разделяне на действия и бездействия.

Животът няма смърт.

Отсъства вакумът на самотата във сянката на времето.

Свободен е човекът във вечността живеещ.

Животът е!