Има свещ в сърцето ти готова да бъде запалена.
Има празнота в душата ти готова да бъде запълненена.
Усещаш нали?
Кога ще потеглиш на дългото пътешествие към себе си?
Бъдете част от това пътешествие в Елизиум, Пловдив. Очакваме ви !
Къде: ул. "Душо Хаджидеков" 2
Кога: 27 януари, 13:00 ч.
Вход: дарение
Суфизмът е древно учение за мъдростта и смирението. То учи, че човек не трябва да следва никого, а да бъде себе си. Той трябва да бъде светлина сам за себе си. Винаги, когато ние вървим след някого, стоим в сянката му и не можем да израстем. В сянката всичко умира. Важното е да наблюдаваме процесите, които стават в нас, да видим откъде извират желанията ни, какъв е процесът, който ги провокира да ги искаме. Трябва да има въпроси, а не търсене на отговори. Отговорите водят до натрупване на информация, която увеличава човешкото его и интелектът ни се задръства от информация. Главата ни се пълни с мисли и не можем да направим така необходимите паузи. Затова, ако имате въпроси, не питайте учителите за отговора, а го потърсете в себе си. Руми, нашият древен учител, казва: „Не търси водата, търси жаждата“. Истината не е в следването на някого, а в себеизследването.
За лектора:
Васил Тосев е единственият българин, посветен за дервиш в най-важния център на суфите – турския град Коня, където от 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви. Той е вписан под номер 301 в списъка на посветените или последователите на Руми, наречен още Мевляна. В Коня, Тосев е получил дервишкото име Вели, което в превод означава светец. "Всеки може да промени себе си, стига да има достатъчно дисциплина, постоянство и търпение." Васил минава през огромна транформация в началото на новото хилядолетие, когато за 2 месеца от 110 кг сваля теглото си до 65 кг. След планирана байпас операция е тласнат към решението да промени коренно начина си на живот. Но не с гладуване, а с цялостна промяна на мисленето и начина си на живот. Сега учи и другите.
Йога учител и посветен дервиш, Васил ни отправя на пътешествие към дълбините на нашата същност. Показва ни пътища, които са скрити под суетата на ежедневието ни. Нека за малко излезем от илюзията, в която сами сме се вкарали, да погледнем отново към себе си и към истинските си желания. Нека достигнем до онзи огън в нас, за който копнеем, но не знаем как да запалим.